Историкът сър Кристофър Кларк: Европа сега напомня на годините преди Първата световна война
Сър Кристофър Кларк е историк и експерт по интернационалните отношение. По генезис австралиец, той работи и живее във Англия. Автор на научни писания и книги за Втората международна война, за последния немски кайзер Вилхем II, за Прусия и други
От 25 август, събота, в 21:00, историческия канал Viasat History ще излъчи неговата авторска документална поредност The Story of Europe. тя споделя за историята на континента от римски времена до интервала след 1945-а.
- Разказвате историята на Европа в нова документална поредност. Кои са акцентите в нея? Има ли изненадващи обстоятелства?
Поредицата не е за нови открития. Да, открихме и нови обстоятелства, само че акцентът е, че описваме историята по нов, пресен метод. И въпреки всичко мисля, че доста от нещата ще са незнайни до момента на феновете.
Въпреки че да вземем за пример има студенти от класическата цивилизация, които знаят за пиесата на Есхил " Персите " и схващат какво се случва там и може би даже знаят, че това е първият книжовен текст, който употребява думата Европа в смисъл на някаква западна общественост на страни, това не е нещо, което е необятно известно на всички останали. Аз, да вземем за пример, не го знаех.
Освен това опитахме да разкажем за Ренесанса, Реформацията, религиозната история на континента, политическата история, европейския експанзионизъм към необятния свят - и то по метод, който да наподобява прелестен и забавен за необятната аудитория.
- Влияе ли времето на описа на историята? Бихте ли разказали същото по друг метод да вземем за пример преди 5 или 10 години?
Мисля, че да. Влагаме страст и в нашия случай го усетихме. Европа, в смисъл на Eвропейския съюз, е в доста под напрежение миг. Идеята за европейски политически съюз, за европейски мир, за Friedensordnung, както го назовават германците - в този момент се намира в заплаха и се отварят доста въпроси за бъдещето на Европа като политическа организация. Това е миг, в който е не просто прелестно, само че и може би политически уместно и незабавно да мислим за това, което прави Европа Европа. И какво влезе в Европа в предишното? Какви са аргументите за образуването на Съюза? И коя е тази история, от която бягаме.
Днешна Европа помни историята на континента и се пробва дa я запази за бъдещите генерации. Цялото това завещание ве в центъра на европейската еднаквост и битие. Но въпреки това, континентът е избягал от ужасяващо минало, изключително през 20-и век. И освен. През 17-ти век не е било по-добре. Трябва да мислим за тези неща и да ги свържем с въпроса за какво е зародил Европейският съюз. И какво е заложено на карта, когато обмисляме формата, под която той да продължи да съществува и дали въобще да продължи да съществува.
- На кой миг от историята ви припомня най-вече днешна Европа?
Мисля, че на годините преди 1914-а, преди експлоадирането на Първата международна война. Ако се замислим за света, в който израснах - в този момент съм над 50, - бяха годините на Студената война. Един свят, построен върху опълчването на две нуклеарни суперсили. Даже не суперсили, а хиперсили. Имаше и войни - във Виетнам, в Корея, в Афганистан и така нататък
Всички тези войни се случваха и бяха доста кървави и смъртоносни, само че те се случиха във външна конструкция, която в действителност беше доста здрава. Имаше две управителни сили, които владееха нещата. Никъде това не се виждаше толкоз ясно, колкото в Европа, която бе съсечена на две. През 80-те години на предишния век учих в Западен Берлин, който беше дребен остров в комунистическия режим - комунистическата Германска демократична република. Завладяващ град, откъдето можеше да се премине към източната половина. За мен, като австралиец, това бе това бе необичайно и вълнуващо преживяване - да минавам през граница в града, в който пребивавам, и тя да води не просто към друга част на града, а към друга страна и различен международен ред.
Така че, това беше светът, в който израснахме. Той имаше заплахите и минусите си, само че също по този начин имаше странна непоклатимост, странна предсказуемост. Сега сме излезли от тази система на биполярна непоклатимост. Намираме се в интервал на същинска разнополюсност. Тя е доста по-трудно предвидима, доста по-непрозрачна и доста по-опасна. Затова, когато си мисля за Европа през днешния ден и за враждебността от страна на ръководството в Съединени американски щати, Русия, Турция и несъмнено, на популистките придвижвания вътре в Европа, се връщам тъкмо към годините преди Първата международна война.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред континента през днешния ден?
Както би споделил Бил Клинтън, " прибирам се към предходното си изявление ". Бих добавил, че в този момент имаме две огромни провокации. Едното беше ръководството на международната финансова причинност в Европа, така наречен Гръцка финансова рецесия, която разкри заплахите, свързани със система, в която има паричен съюз и голям брой суверенни страни, само че в която парите се изразходват от суверенни организации от националните страни. И това сътвори един тип разхищение на стопанската система и политиката, което е евентуално извънредно рисково за структурата на Съюза. Германският социолог Хабермас беше прав, когато уточни странността и неудачността на тази обстановка, при която членовете на представителите на една страна се отнасяха към представителите на друга страна просто като кредитори, а не като сътрудници.
Другото огромно предизвикателство е рецесията с мигрантите. То е на международно, освен на европейско равнище, въпреки от време на време да го възприемаме по този начин. Нещо като европейски егоизъм и егоцентризъм. Европейците последни претърпяха следствията от тази рецесия. Донякъде, те са резултат от горчивите цивилен войни и спорове с ужасни последствия за човечеството. В някои от тях Европа и западните сътрудници са играли роля, в други не толкоз непосредствено. Но рецесията се случва и като непряка последица от измененията в климата.
Така че имаме предизвикателство с исторически мащаб, което е опасност. Не е вид границите просто да останат отворени за всеки. Трябва да се откри рационалната златна среда и знаците сочат, че в последна сметка Европа ще откри подобаващ общоевропейски, паневропейски метод да се оправи с този проблем. Но ще отнеме време, тъй като демокрацията лишава време, не е като деспот да издаде декрет. Тя е мудна, объркваща и оставя място за всевъзможни рецензии, само че е по-добра от алтернативата. И в последна сметка, ще го реализираме.
- Как Брекзит ще промени историята?
Ако би трябвало да съм почтен, надали ще се случи по-добре, в сравнение с в този момент си го представяме. Но той няма да провали Европа. Ако Европа успее, в което откровено се надявам, или се провали, повода няма да е Брекзит.
В кратковременен проект, може той да стане причина Европа да преоткрие магията на общността. И доближаването да подкрепи развиването на събитията, към този момент има знаци в тази посока, изключително в Западна Европа. Мисля, че Брекзит ще промени историята за Англия. Че тя ще навлезе в бурни води. както се досещате, аз самият не съм запалянко за Брекзит. Намирам го за едно от най-тъжните и трагични събития в политическата история на страната от гражданската война през 17 век насам. И си мисля, че страната ще се оправи добре. Ще се активизира и ще се оправи. Но упованията за времето след Брекзит ще се снижат значително.
- Как виждате разрива в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати след налагането на митата върху стоманата и алуминия?
Америка има дългогодишни обичаи в протекционизма. Има настройката, че постоянно може да се върне назад. В този смисъл Тръмп е част от една по-стара история. Също по този начин мисля, че връзката сред Америка и Европа не се изчерпват с такива странности. С изблиците и шумовете, които се появиха от Овалния кабинет. Това в действителност не е положението на връзките сред Англия и Европа, те имат доста по-сложна връзка от това и тя работи на доста разнообразни равнища.
Търговската война е рисково развиване на нещата и би трябвало да изчакаме да забележим дали тя в действителност ще се развихри като такава. Надявам се, че ще надделеят по-трезвомислещите и че Тръмп ще се откаже от това неуместно опълчване на Европейския съюз.
От 25 август, събота, в 21:00, историческия канал Viasat History ще излъчи неговата авторска документална поредност The Story of Europe. тя споделя за историята на континента от римски времена до интервала след 1945-а.
- Разказвате историята на Европа в нова документална поредност. Кои са акцентите в нея? Има ли изненадващи обстоятелства?
Поредицата не е за нови открития. Да, открихме и нови обстоятелства, само че акцентът е, че описваме историята по нов, пресен метод. И въпреки всичко мисля, че доста от нещата ще са незнайни до момента на феновете.
Въпреки че да вземем за пример има студенти от класическата цивилизация, които знаят за пиесата на Есхил " Персите " и схващат какво се случва там и може би даже знаят, че това е първият книжовен текст, който употребява думата Европа в смисъл на някаква западна общественост на страни, това не е нещо, което е необятно известно на всички останали. Аз, да вземем за пример, не го знаех.
Освен това опитахме да разкажем за Ренесанса, Реформацията, религиозната история на континента, политическата история, европейския експанзионизъм към необятния свят - и то по метод, който да наподобява прелестен и забавен за необятната аудитория.
- Влияе ли времето на описа на историята? Бихте ли разказали същото по друг метод да вземем за пример преди 5 или 10 години?
Мисля, че да. Влагаме страст и в нашия случай го усетихме. Европа, в смисъл на Eвропейския съюз, е в доста под напрежение миг. Идеята за европейски политически съюз, за европейски мир, за Friedensordnung, както го назовават германците - в този момент се намира в заплаха и се отварят доста въпроси за бъдещето на Европа като политическа организация. Това е миг, в който е не просто прелестно, само че и може би политически уместно и незабавно да мислим за това, което прави Европа Европа. И какво влезе в Европа в предишното? Какви са аргументите за образуването на Съюза? И коя е тази история, от която бягаме.
Днешна Европа помни историята на континента и се пробва дa я запази за бъдещите генерации. Цялото това завещание ве в центъра на европейската еднаквост и битие. Но въпреки това, континентът е избягал от ужасяващо минало, изключително през 20-и век. И освен. През 17-ти век не е било по-добре. Трябва да мислим за тези неща и да ги свържем с въпроса за какво е зародил Европейският съюз. И какво е заложено на карта, когато обмисляме формата, под която той да продължи да съществува и дали въобще да продължи да съществува.
- На кой миг от историята ви припомня най-вече днешна Европа?
Мисля, че на годините преди 1914-а, преди експлоадирането на Първата международна война. Ако се замислим за света, в който израснах - в този момент съм над 50, - бяха годините на Студената война. Един свят, построен върху опълчването на две нуклеарни суперсили. Даже не суперсили, а хиперсили. Имаше и войни - във Виетнам, в Корея, в Афганистан и така нататък
Всички тези войни се случваха и бяха доста кървави и смъртоносни, само че те се случиха във външна конструкция, която в действителност беше доста здрава. Имаше две управителни сили, които владееха нещата. Никъде това не се виждаше толкоз ясно, колкото в Европа, която бе съсечена на две. През 80-те години на предишния век учих в Западен Берлин, който беше дребен остров в комунистическия режим - комунистическата Германска демократична република. Завладяващ град, откъдето можеше да се премине към източната половина. За мен, като австралиец, това бе това бе необичайно и вълнуващо преживяване - да минавам през граница в града, в който пребивавам, и тя да води не просто към друга част на града, а към друга страна и различен международен ред.
Така че, това беше светът, в който израснахме. Той имаше заплахите и минусите си, само че също по този начин имаше странна непоклатимост, странна предсказуемост. Сега сме излезли от тази система на биполярна непоклатимост. Намираме се в интервал на същинска разнополюсност. Тя е доста по-трудно предвидима, доста по-непрозрачна и доста по-опасна. Затова, когато си мисля за Европа през днешния ден и за враждебността от страна на ръководството в Съединени американски щати, Русия, Турция и несъмнено, на популистките придвижвания вътре в Европа, се връщам тъкмо към годините преди Първата международна война.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред континента през днешния ден?
Както би споделил Бил Клинтън, " прибирам се към предходното си изявление ". Бих добавил, че в този момент имаме две огромни провокации. Едното беше ръководството на международната финансова причинност в Европа, така наречен Гръцка финансова рецесия, която разкри заплахите, свързани със система, в която има паричен съюз и голям брой суверенни страни, само че в която парите се изразходват от суверенни организации от националните страни. И това сътвори един тип разхищение на стопанската система и политиката, което е евентуално извънредно рисково за структурата на Съюза. Германският социолог Хабермас беше прав, когато уточни странността и неудачността на тази обстановка, при която членовете на представителите на една страна се отнасяха към представителите на друга страна просто като кредитори, а не като сътрудници.
Другото огромно предизвикателство е рецесията с мигрантите. То е на международно, освен на европейско равнище, въпреки от време на време да го възприемаме по този начин. Нещо като европейски егоизъм и егоцентризъм. Европейците последни претърпяха следствията от тази рецесия. Донякъде, те са резултат от горчивите цивилен войни и спорове с ужасни последствия за човечеството. В някои от тях Европа и западните сътрудници са играли роля, в други не толкоз непосредствено. Но рецесията се случва и като непряка последица от измененията в климата.
Така че имаме предизвикателство с исторически мащаб, което е опасност. Не е вид границите просто да останат отворени за всеки. Трябва да се откри рационалната златна среда и знаците сочат, че в последна сметка Европа ще откри подобаващ общоевропейски, паневропейски метод да се оправи с този проблем. Но ще отнеме време, тъй като демокрацията лишава време, не е като деспот да издаде декрет. Тя е мудна, объркваща и оставя място за всевъзможни рецензии, само че е по-добра от алтернативата. И в последна сметка, ще го реализираме.
- Как Брекзит ще промени историята?
Ако би трябвало да съм почтен, надали ще се случи по-добре, в сравнение с в този момент си го представяме. Но той няма да провали Европа. Ако Европа успее, в което откровено се надявам, или се провали, повода няма да е Брекзит.
В кратковременен проект, може той да стане причина Европа да преоткрие магията на общността. И доближаването да подкрепи развиването на събитията, към този момент има знаци в тази посока, изключително в Западна Европа. Мисля, че Брекзит ще промени историята за Англия. Че тя ще навлезе в бурни води. както се досещате, аз самият не съм запалянко за Брекзит. Намирам го за едно от най-тъжните и трагични събития в политическата история на страната от гражданската война през 17 век насам. И си мисля, че страната ще се оправи добре. Ще се активизира и ще се оправи. Но упованията за времето след Брекзит ще се снижат значително.
- Как виждате разрива в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати след налагането на митата върху стоманата и алуминия?
Америка има дългогодишни обичаи в протекционизма. Има настройката, че постоянно може да се върне назад. В този смисъл Тръмп е част от една по-стара история. Също по този начин мисля, че връзката сред Америка и Европа не се изчерпват с такива странности. С изблиците и шумовете, които се появиха от Овалния кабинет. Това в действителност не е положението на връзките сред Англия и Европа, те имат доста по-сложна връзка от това и тя работи на доста разнообразни равнища.
Търговската война е рисково развиване на нещата и би трябвало да изчакаме да забележим дали тя в действителност ще се развихри като такава. Надявам се, че ще надделеят по-трезвомислещите и че Тръмп ще се откаже от това неуместно опълчване на Европейския съюз.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ